Филмът, който уби почти половината от актьорите и екипа си
В Холивуд наемането на неверните артисти е просто част от живота. Причините, заради които един артист може да бъде определен за роля, за която не е подобаващ, са доста и най-различни. Понякога артистът просто се оказва несъответстващ с режисьора или колегите си, или забързаният график, или има персонални проблеми… В други случаи звездата е толкоз известна, че продуцентите разчитат единствено на името й, с цел да привлекат публика, и не обръщат толкоз внимание какъв брой подобаващи са за ролята. А в още по-други случаи пък артистът е толкоз разпален по избрана роля, че употребяват цялото си въздействие и връзки, с цел да си я обезпечат.
Последното наподобява, че е в тази ситуация с „ The Conqueror “ от 1956 година на Хауърд Хюз – историческа епопея за живота на монголския пълководец и император Чингис Хан. Актьорът, който си прокара път със зъби и нокти до главната роля, е не различен, а Марион Морисън, по-известен със театралното си име Джон Уейн. Трябва да помним, че историята на киното е цялостна с видимо странни кастинг решения, които се оказват ненадейно сполучливи. И няма подозрение, че Уейн би могъл да пасне на ролята на Чингис Хан – 13 години по-късно той ще завоюва Оскар за най-хубав артист за ролята на маршал Петел Когбърн в „ True Grit “ от 1969 година Според приближените му Уейн усеща толкоз дълбока персонална връзка с монголския пълководец, че изчита всяка книга, която намира за него и прекарва часове всеки ден, работейки върху гласа си, позата и маниерите, с цел да съвпадне точно…
Изпълнението му е мъчително за гледане. Фарсът не убягва и на съвременните рецензенти, като един от тях отбелязва, че Уейн е „ най-невероятния избор от кастинга, в случай че Мики Руни не играе Исус в “ The King of Kings “. Филмът се счита за един от най-лошите, правени в миналото, a Уейн печели посмъртна премия „ Златна пуйка “ за осъществяването си. Скоро след излизането на кино лентата Хауърд Хюз го сваля от обращение и се твърди, че го гледа непрекъснато през последните си уединени години, оттеглен в хотел в Лас Вегас.
За да изобрази монголската степ, огромна част от „ The Conqueror “ е сниман на място към Сейнт Джордж, Юта, което е на 220 километра по посока напразно от тестовия полигон в Невада, където единствено три години по-рано държавното управление на Съединените щати детонира 11 нуклеарни оръжия като част от интервенция Upshot-Knothole (кадър от която можете да видите на основната фотография горе). Снежният каньон – друго място за фотоси – е изключително нечисто, защото изискванията подготвят към събирането на огромни количества радиоактивен прахуляк. Докато продуцентът Хауърд Хюз знае за последствията, държавното управление го твърди, че няма заплаха за здравето на хората. Снимките се организираха в продължение на 13 изтощителни седмици, след което Хюз прекарва 60 тона почва от Сейнт Джордж с камиони до Холивуд, тъй че фотосите в студиото да наподобяват по същия метод – в допълнение излагайки актьорите и екипа на радиоактивно замърсяване.
Резултатите са предвидими и трагични. През идващите 25 години 91 от 220 членове на актьорския състав и екипа – цели 41% – развиват рак, като 46 умрат от него – в това число режисьорът Дик Пауъл и звездите Сюзън Хейуърд, Агнес Мурхед, Лий Ван Клиф и даже самият Уейн. Въпреки че Джон и доста от неговите колеги са запалени пушачи, което затруднява директното обвързване на всеки случай с следствията от фотосите, фактът, че общата периодичност на рак измежду актьорите и екипа е съвсем три пъти по-голяма от нормалната, прави връзката тъмно безапелационна.
Друга видна жертва на продукцията е мексиканският артист Педро Армендарис, който през 1963 година открива, че има рак на бъбреците и гърлото. По това време той е зает със фотосите на кино лентата за Джеймс Бонд „ От Русия с обич “ и до момента в който първоначално продуцентите се пробват да го заместят, Армендарис се бори със зъби и нокти, с цел да приключи фотосите, с цел да осигури прехрана за фамилията си, като урежда графика на фотосите да бъде изменен, с цел да завършат първо неговите подиуми. Болката, която понася, се вижда в крайния артикул, като Армендарис очевидно куца в множеството подиуми. Но напъните явно си заслужават, защото неговият воин Керим бей постоянно се показва като основен акцент във кино лентата. На 18 юни 1963 година, три месеца преди излизането на „ От Русия с обич “, Армендарис лишава живота си в медицинския център на UCLA, употребявайки револвер, който вкара контрабандно в болничната си стая.
